— Хубава е къщата ви, много е хубава, само че покривът й е малко накриво! (Хубава си ти значи, но си малко кривогледа.)

— Нищо, че е накриво — отвърнала девойката, нали димът отива направо! (Нищо, че съм малко кривогледа значи, нали виждам всичко добре!)

Харесал се на бащата нейният отговор и рекъл:

— Отсъди кой от двамата ни е прав. Дадох сина си да се учи, а той нищо не научил. Вървим през полето, гледаме — пред нас нива, цялата блести като злато. Аз казвам: „Хубава е нивата!“, а той казва: „Не, изядена е!“

— Прав е синът ти — рекла девойката. — Стопанинът на тази нива е задлъжнял много, цялата жътва ще вземат за дълговете му, нищо няма да остане за него.

И този отговор се харесал на бащата и той казал:

— По пътя видяхме и една река, в реката имаше сол, а солта не се топеше. Каква е тази сол и каква е тази вода?

— Водата е жената, солта — мъжът — отговорила девойката. — При лоша жена мъжът слабее, топи се като сол във вода, а добрата жена е като тази вода, в която и солта не се топи.

Много се харесала тази девойка на бащата и той решил да я вземе за жена на сина си. Девойката се съгласила и още същата нощ направили сватбата.

Минало се, колкото се минало. Тръгнали бащата и синът да търсят работа. Отишли в един град и се наели да строят дворец на царя. Царят им поставил едно условие: хареса ли му дворецът, ще им заплати за труда; не му ли хареса, нищо няма да им плати.

Много хубав дворец построили бащата и синът, харесали го всички, но царят все пак намерил от какво да е недоволен и заповядал да хвърлят в тъмницата двамата майстори — баща и син. Бащата рекъл:

— У нас, в къщи, има една машина, ако я донесат, тя в миг ще поправи всичко според желанието ти. Само че там е снаха ми, тя на никого няма да даде машината освен може би на сина ти, ако го изпратиш.

Изпратил царят сина си и цяла свита заедно с него, а майсторът баща заръчал да кажат на снаха му: